През 1869 г. в град Разград учителят Димо Хранов основава читалище “Съгласие” (преименувано „Развитие”). Началото на библиотечна сбирка се поставя през м. февруари 1870 г. Подредена в един шкаф, първата библиотека привлича в “читалнята” много разградчани жадни за просвета. Със средства от членски внос и доброволни помощи, макар и скромни по размер, се закупуват книги, абонират се всички български списания и вестници, един френско-английски и един турски вестник. Сред първите библиотекари-“книгохранители” са учителите Георги Кърджиев, Петко Вълнаров, Павел Каракулаков и др. Преди Освобождението към библиотеката е имало и книжарница, която предоставя учебници на учениците от околните села. Дълги години функционира като читалищна библиотека и попълва своите библиотечни колекции с дарения на видни разградчани, както и със средства, отпускани от читалищното настоятелство. Книжното богатство е оказало голямо влияние за формиране като личности на много ученици от столетната Разградска гимназия. Сред тях са: писателят Антон Страшимиров, литературният историк и критик проф. Боян Пенев, литературният критик Малчо Николов, писателят Христо Миндов и много други.
Комплектуването на библиотечните фондове след Освобождението е на много добро равнище. Към 1903/04 г. библиотеката притежава 1 540 тома на стойност 8 503 лева. През 1920 г. е с около 6 000 тома, през 1930 г. – 12 870 тома. В края на 1944 г. Разградската библиотека притежава 20 000 тома, има 1 196 читатели, обслужвани от един библиотекар. Библиотекари са: Петър Иванов Ганев (издава „Десетичната класификация. Ръководство за техническо уреждане на библиотеките”- превод на десетичните таблици от френски), Борис Аврамов, Кръстьо Иванов и др. В историята на библиотеката се откроява дарението направено от разградчанина Иван Мутафов (1865-1946), който от 1912 г. живее в град Чикаго. От 1926 г. в продължение на няколко години прави лично дарение - 619 книги, вестници, списания, каталози и рекламни брошури. Една част от тях са повредени и унищожени при наводнението през 1947г. по спомени на Веска Розова - първият директор на Окръжна библиотека - Разград.
Читалището няма средства да поддържа платен библиотекар, но ученолюбиви и будни граждани, предимно учители, дават доброволен труд и развиват голяма просветна дейност. Библиотекари са Цани Генчев, Велико Чиплаков, д-р Георги Панов, Борис Аврамов, Илия Пенев, Кръстьо Иванов. Първия платен библиотекар – Петър Ангелов Бобев, е и прислужник, домакин, събирач на членския внос (1901 - 1920 г.).
На 02 юли 1947 г. следобяд, Разград претърпява сериозно наводнение, нанесло огромни щети на 17 хилядния тогава град. Природното бедствие нанася сериозни поражения на книжния фонд на градската читалищна библиотека. Похабени са ценни старопечатни книги, дарени от видни разградски възрожденци. Колко са точно нанесените щети от това наводнение не е известно. Започва отново организиране на фонда, който прогресивно нараства през годините, а днес е обогатен с нетрадиционни и електронни носители на информация.
С административно-териториалните промени през 1959 г., библиотеката се обособява в самостоятелен културен институт и изпълнява методически функции към всички обществени библиотеки в новосъздадения Разградски окръг. Разширява се материалната й база, предоставят се допълнителни помещения в читалищната сграда. Осигуряват се финансови средства за набавяне на нови книги и периодични издания. На качествено ново ниво се издига библиотечното обслужване. Още през 1961 г. библиотеката се класира на първо място в Националния преглед между окръжните библиотеки с книжен фонд - 48 839 тома, 5559 читатели и 110 хил. тома раздадена литература. От 1962г. в град Разград са разкрити два библиотечни филиала, които функционират до закриването им през 1986 и 1996 г.
Библиотеката в Разград е сред първите, възприели новата тогава система на книгообслужване - свободен достъп на читателите до книжния фонд. С нея свързват живота си библиотечни специалисти, което се отразява положително върху дейността й. Извършва се пълна организация на фондовете, полагат се основите на система от справочни каталози и картотеки, на краеведска дейност. Специализираната колекция на Детския отдел, за обслужване на читатели до 14 годишна възраст, се обособява през 1962 г. От 1981 г. е в самостоятелна сграда. Излизат от печат първите библиографски и био-библиографски издания за историята на родния край. През 1966 г. е обособен като самостоятелно структурно звено специализиран отдел „Краезнание”. Развива се богата и активна културно-масова работа с книгата сред различните категории читатели. Окръжната библиотека навлиза в нов етап от своето развитие, с прието ПМС № 2 от 20.01.1970 г. за изграждане на Единна библиотечна система в България. В периода след 1975 г. настъпват структурни промени, които в голяма степен определят бъдещото развитие на Окръжната библиотека. През 1979 г. е обособена колекцията на отдел „Изкуство”, който сменя местонахождението си през годините – в Клуба на дейците на културата, в творческата база на Дружеството на писателите, а от 26 януари 1996 г. се премества окончателно в новата сграда на Разградската библиотека.
Библиотека “Проф. Боян Пенев” се гордее с не толкова големия по обем, но ценен със своето съдържание Фонд от старопечатни, редки и ценни издания. Сред тях са библиографски ценни, публикувани 1853-1900 г. Споредадминистративно-териториалните промениот 1987 г., библиотеката става общинска снаименование Универсална научна библиотека. Запазва методическите си функции и осъществява централизирано комплектуване на библиотечните фондове в читалищните библиотеки от Община Разград, преустановено от 01.01.2002 година. От 1 ноември 1990 г. Универсалната научна библиотека приема своите читатели в новия си дом. Библиотеката сменя няколко пъти названието си. Изпълнява своята мисия да подпомага културното, образователното и просветното развитие на населението от Разград и Лудогорския край. Тя е културно-информационен център. От 1992 година Библиотеката носи името на видния българин – професор Боян Пенев. Роден в град Шумен на 27 април 1882 г. Баща му - Пеньо Николов е майстор-медникар, чиято частна работилница фалира и през 1888 г. семейството се преселва да живее в град Разград. С този град е свързано израстването и формирането на Боян като личност. Боян Пенев прави неотразимо впечатление на съучениците си в Разградската гимназия. По спомени на негови съвременници основава ученически оркестър, в който свири на цигулка и дирижира мъжки певчески хор, смятан за предшественик на днешния смесен хор “Железни струни”. Боян Пенев чете книги на български, руски, френски и немски писатели-класици в оригинал. Едни от първите написани спомени в дневника на бъдещия голям български литературен историк и критик носят дата “18и 19 юли 1902 г., Разград”. През 1903 г. той е студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Усвоява основно полски и чешки език. След завършване на университета става учител в софийска гимназия, а след две години хоноруван доцент. От 1917 г. е професор по литература, а след една година става дописен член на БАН. Срещата на Боян Пенев с добруджанката Дора Габе, е повратен момент в живота му: през 1908 г. тя става негова законна съпруга. Жизненият и творчески път на Боян Пенев завършва на 25 юни 1927 г. в град София.
От м. юли 2007 г., съгласно ПМС № 153, библиотеката е със статут на регионален библиотечно-информационен институт с методически функции за читалищните библиотеки от Област Разград.В годините на развитие и утвърждаване на един от водещите културни институти в разградския край своя професионализъм и ентусиазъм са отдали плеяда библиотечни специалисти и директори. Първи директор на Окръжната библиотека като самостоятелен институт е Веска Розова /1959-1970/. След нея директори са - Костадин Крайнов /1970-1975/; Цанка Георгиева / 1975 -2001/; Мирослава Кацарова / 2001-2012/; Женета Александрова /2012-2020/.
От 2020 г. директор на Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" е Димитър Петров.
През годините на своето развитие Библиотеката в град Разград търпи не само съдържателни промени в своята библиотечно-информационна дейност, не само промяна на местонахождението си, но и промяна в наименованието и ведомствената принадлежност.
- 1870 г. до 1959 г. - Библиотека при Народно читалище „Съгласие” и „Развитие”
- 1959 г. до 1987 г. - Окръжна библиотека - град Разград
- 1987 г. до 1992 г. - Универсална научна библиотека – град Разград
- 1992 г. до 2000 г. - Универсална научна библиотека “Проф. Боян Пенев”-Разград
- 2000 г. до 2006 г. - Библиотека „Проф. Боян Пенев”- град Разград
- 2006 г. - Регионална библиотека “Проф. Боян Пенев” – град Разград
