Културни институти

Обликът на културния живот в Община Разград се определя от богатото културно-историческо наследство; наличието на професионални културни институти в сферата на информационното обслужване, науката и сценичните изкуства; народните читалища и организираната в тях художествена самодейност, както и от активната дейност на неправителствени професионално-творчески организации.
Град Разград е сред градовете в страната, който е център на богат и многообразен културен живот. Културното наследство и съвременната култура притежават уникални качества и богатство, свързани с многогодишни традиции, датиращи назад във вековете. Развитието на дейностите в областта на културата се определя от богатото историческо наследство, от силната възрожденска традиция в областта на изпълнителските изкуства, от разбирането за значението на културата като фактор за социално развитие и международни контакти.
Разградският Регионален исторически музей е един от най-старите научни и културно-просветни институти в града и страната. Основите на музейното дело са поставени от разградския възрожденец академик Анание Иванов Явашов /1855-1934/ - учител и директор на гимназията, инспектор по природни науки, ревностен изследовател на Лудогорието. През лятото на 1887 г. той провежда първите разкопки на Хисарлъшката селищна могила край Разград, днешната римската крепост Абритус. Урежда и музейна сбирка в старата сграда на Разградската гимназия. По негова инициатива, на 19 март 1922 г., е основано Разградско археологическо дружеството и той е избан за негов първи председател и уредник на музея, което продължава до края на живота му. Многостранните интереси на Анание Явашов се развиват предимно в три области: природните и историческите науки, учебното дело. Събраните, обработени и систематизирани материали той издава в монографията си “Разград - неговото археологическо и историческо минало” през 1930 г.
Към Разградския исторически музей функционират обектите:
  • Музей Абритус;
  • Етнографски музей;
  • Къща-музей “Станка и Никола Икономови”
  • Къща-музей “Димитър Ненов”
  • Къща-музей “Акад. Анание Явашов”
Художествена галерия "Проф. Илия Петров" е открита на 11.05.1972г.
Притежава основен фонд 2072 произведения на изкуството - живопис, графика, скулптура, икони и карикатури. В галерията се съхраняват творби на световноизвестни български художници, цялостни колекции на разградските творци - Драган Данаилов, Георги Йорданов, Коста Петров, Максим Цанков, по-малки колекции от живописни платна на Димитър Стефанов, Здравко Батенбергски, Иван Филчев, живопис и рисунки на патрона Илия Петров.
Бележит художник-живописец, гражданин, общественик - главен секретар и председател на Съюза на българските художници, ректор на Художествената академия - София, народен представител - активният творец, народен художник академик Илия Николаев Петров /1903-1975/ става лауреат на много национални отличия. През 1972 г. разградската Художествена галерия е именувана на неговото име. От 2009г. по финансиран проект започва реконструкция и пълно обновяване на Разградската галерия.
От създаването на галерията в Разград неин директор е разградският скулптор – Ненко Метев. От м. юни 2001 г директор е разградският художник- Тодор Тодоров, който от 1996 г. до м. март 2004 г. е председател на разградската група на художниците към СБХ.
За председател на СБХ - Представителство Разград през м. март 2004г. е избран известният разградски художник-карикатурист – Христо Велчев, а от 2007 г. председател е Стефан Цонев.
Един от най-изявените съвременни разградски художници, спечелил национално и международно признание за своята творческа дейност - Васил Димов Карадимов е роден през 1937 г. в село Самуил, Разградска област. От 1960 г. живее и твори в Разград. Учил живопис при професор Петър Киров Петров. Художник с изключително богата творческа биография. Основна тема на неговите художествени произведения е родното Лудогорие. Член е на СБХ от 1973 г. През 1975 г. е избран за творчески секретар на групата на художниците в Разград до 1996 г. Тази негова обществена професионално-творческа дейност е свързана с инициирането и организирането на редица обществено-значими инициативи в град Разград - ОХИ “Лудогорие”, Международен пленер по живопис и др. Негови самостоятелни изложби са показвани у нас и в други страни по света, както и участия в представителни изложби на СБХ в чужбина. Притежание на негови творби имат български и чуждестранни галерии, частни колекции. Признание за богатото художествено творчество на Васил Карадимов е удостояването му със званието “Почетен гражданин на град Разград” на 28 януари 1998 година, по случай неговата 60 годишнина. От 2007г. има своя частна картнинна галерия и ателие, отворени за посещение на ул. „Паркова” в Разград.
Драматичен театър "Антон Страшимиров"
В създаденото от възрожденеца Димо Хранов /1846-1915/ читалище "Развитие" се организира и театрална трупа. На 25 декември 1870 г. е представена за първи път драмата "Многострадалната Геновева", което се приема за начало на театралното дело в града.
След Освобождението, през месец август 1878, младите учители Георги Згурев, Павел Каракулаков и Петко Вълнаров подновяват читалищната театрална дейност с постановки на нашумялата историческа драма на Добри Войников “Стоян войвода”, “Криворазбраната цивилизация” и др. През 1879г., на сцената заедно с мъжете се появява първата разградска актриса, възпитаничка на Габровската гимназия и учителка в родния си град - Хриса Карапеева.През 1887г., назначеният учител по рисуване - чехът Вацлав Трунечек /Трунчо/ рисува декорите на театралната трупа. Негово дело е завесата на читалищната сцена, използвана до 1932г., която представлява пробуждащата се Аврора.
През периода 1888 - 1891г. трупата поставя драми и комедии от западноевропейската и руска класика. Издига се в художествено отношение нивото на театралните постановки, читалищната театрална дейност в Разград е в непрестанен възход. Особен разцвет бележи театралния живот в града, когато председател на читалището е руският възпитаник Атанас Изворов. По случай 35-годишния юбилей на читалището /1904г./ е представена драмата на Васил Друмев “Иванко, убиецът на Асеня”.
Есента на 1905 година, по инициатива на Григор Попов /помощник-режисьор/, поел грижата за театралната дейност на читалището, е създадена “театрална дружинка, наброяваща 25 любители, актьори и актриси”.
Следват военните години на замиране и възраждане на театралната трупа, която поставя високохудожествени спектакли. През м. август 1922г. е създаден Разградски общински театър с щатни длъжности. За началник на театралното отделение при общината и режисьор е назначен Неделчо Николаев. Театралният сезон е открит с пиесата на Толстой “Силата на мрака”. В периода 1923 - 1944 година, когато театърът е закрит, на разградска сцена са гостували 69 театри и са играни 230 пиеси.
1947 година отново е сформирана театрална трупа към Околийския читалищен съвет, която по-късно прераства в постоянно действащ състав към читалището, наречен Разградски драматичен театър, с директор и главен режисьор Тодор Донев и режисьор Иван Гайдарджиев. Творческият състав е от 19 човека, сред които са известните български актьори - Иван Кондов, Петър Слабаков, Станка Пенчева, Сергей Бартенев, Михаил Михайлов и др. С всеки изминал сезон репертоарът на театъра става все по-богат и сериозен, поставени са пиесите “Хъшове“, “Снаха”, “Свекърва”, “Когато гръм удари”, “Вражалец”, “Иван Шишман”, “Комедия от грешки”, “Лес”, “Орфей слиза в ада” и много други. За първи път в страната гост-режисьорът Борис Панкин поставя почти инкриминирания мюзикъл на Стефан Цанев и Юри Ступел “Любовни булеварди” / сезон 1987-1988/. Разградският театър участва в провежданите регионални прегледи на българската драма и театър, в организираните театрални дни в различни градове на страната, в разменни гостувания. За изминалите години са играни над 200 постановки от театралната трупа в Разград.
Следа в развитиетo на театъра оставят дългогодишните директори - Димитър Пенев, Марин Георгиев, Владимир Полянов, Иван Зоин, Ангел Геров, Станьо Михайлов, Христо Минчев, Радка Спасова, Виктор Бойчев, Косьо Станев.
През последното десетиление на ХХ век, разградският театър с директор Рада Спасова установява творчески контакти и взаимни гостувания с театъра в побратимения град Орел, Русия. Участва в Международния театрален фестивал под егидата на ЮНЕСКО в град Скопие, гостува и в Румъния. Участва в Международния фестивал за детско-юношески театър “Бурборак” в Смолян.
По инициатива на настоящия театрален директор - Косьо Станев, Разград е домакин на проведения през 1999 и 2000 г. Балкански фестивал на алтернативните театри “Театър за мир”. Гостували са театрални трупи от Румъния, Турция, Сърбия, Македония  и др.
За художествено-творческите постижения през годините на своето развитие, Разградският театър е награден с ордените “Кирил и Методий” и “Червено знаме на труда”.
От 1970г., по случай 100-годишнината от първите театрални представления, Разградският драматичен театър приема името на бележития български драматург, публицист и общественик Антон Страшимиров /1872-1937/, учил в столетната Разградска гимназия.
През 1956г., театърът е настанен в новопостроената сграда с театрален салон на читалище “Развитие”. На 18 септември 2003 г., тържествено е открита новата модерна сграда на Общински куртурен център, в която са настанени Разградския драматичен театър “Антон Страшимиров” и Капанския ансамбъл. Директор на Общинския културен център от 2007г. е Надя Денева. В сградата се намира и Общинския туристически информационен център
Музикална сцена "Назъм Хикмет"
Разградска филхармония "Проф. Димитър Ненов"
Разград е градът с най-стари традиции в симфоничното дело у нас, поддържани ревностно от разградската общественост.
Разградският възрожденец академик Анание Явашов в своята монументална книга за Разград изброява имената на някои от участниците в основания през 1860 г. оркестър с брашовски цигулки и кларинет: Бърни Бърнев, Цанко Марков, Кънчо Жеков, Димитър Филков, Христо Чалгаджията и др.
Не може да се отрече делото на Христофор Петров Чалгаджиев, който дълго време живее и получава музикално образование в Западна Европа, като най-вероятен създател на този оркестър. Първото писмено свидетелство за наличието на музиканти с "европейски свирки" в града е дописка от неизвестен кореспондент във в. "България" от 25 юни 1862 г. В музикалните традиции на Разград има принос делото на Алексей Шулговский /1863-1926/, благодарение на когото през 1889 г към читалище "Развитие" се създава оркестър от 17 млади музиканти, които развиват богата концертна дейност. След малко прекъсване, през 1892г към читалището се основава струнен оркестър от Богдан Торчанов от около 25 музиканти. Закупени са нови инструменти. По-късно оркестърът се ръководи от учителя Добри Стоянов, а след известно прекъсване от неговия брат Максим Стоянов - учител по музика в гимназията. От читалищен, през 1910 г. оркестърът преминава към основаното музикално дружество "Железни струни". Доставят се инструменти от Чехия. Полагат се грижи за обучението на млади инструменталисти. Сред диригентите са били и капелмайсторите Тодор Попов и Трифон Сербезов /дядо на известния български цигулар Емил Камиларов/ и студентът по музика в Русия Илия Бърнев, чието дело заслужава признание за музикалните постижения в традициите на Разград. През 1922г., Илия Бърнев /1888-1948/ създава първия симфоничен оркестър в града. Не са запазени много свидетелства за първия концерт на разградския симфоничен оркестър, започнал с 40 оркестранти - граждани, войници и ученици от гимназията, чийто първи концертмайстор е Борис Дяков. Сред първия репертоар е увертюрата "Егмонт" от Л. Бетховен и Симфония № 8 /"Недовършена"/ от Фр. Шуберт. С апостолското си дело учителят по музика Илия Бърнев издига музикалната култура на не едно поколение разградчани. През 1925 г. съставът на оркестъра е вече пълен симфоничен-с обои, фаготи, тимпани и т.н. Свидетелство е статията на музикалния критик Иван Камбуров, който след посещението си в Разград, пише за това в столичния в."Ек", препечатана и във в. "Разградско слово" от 25 януари 1925 г. На 6 април 1942 г, под диригентството на Илия Бърнев се изнася юбилеен концерт по случай 20 - годишнината от основаването на симфоничния оркестър със състав от 55 музиканти, за което пише в. "Разградско слово" от 23 април 1942 г., а в брой 712 от 1 юни се съобщава, че царят е наградил учителя Илия Бърнев с орден “За граждански заслуги V-та степен с корона”, за неговата културно-просветна дейност и заслуги за повдигане музикалната култура в Разград. На 26 април 1943 г. е юбилейното честване, организирано по случай 25-годишната учителска и 30-годишната музикална дейност на Илия Бърнев. За заслугите му е удостоен посмъртно със званието “Почетен гражданин на град Разград”, а основаната през 1955г. към читалище “Развитие” Детска музикална школа днес носи неговото име. След 9 септември 1944 г започва нов период в развитието на симфоничния оркестър, когато в Разград се завръща, след завършване на висшето си музикално образование, като капелмайстор-Стефан Вачев. На 17 април 1947 г е тържественият концерт по случай 25-годишнината на оркестъра. В голяма статия на критика Иван Камбуров се посочва, че оркестърът заема едно от челните места между любителските оркестри в страната, че градове с два и три пъти повече население нямат такъв струнен състав от 10 първи и 8 втори цигулки, 5 виоли, 6 виолончела и 5 контрабаси, както и едно от рядко срещаните явления в страната-8 жени оркестрантки, от които 2 контрабасистки. Така завършва любителския период на симфоничното дело в оркестъра. Разградският симфоничен оркестър става държавен с щат от 45 члена, за което във в."Разградско слово" от 6 април 1947 г. е поместена поздравителна телеграма от разградския народен представител Бончо Митев. Диригент на оркестъра е Стефан Вачев, издържал по успех конкуренцията сред 9 кандидати. Така, считано от 1 август 1947 г, Разградският симфоничен оркестър става един от петте държавни симфонични оркестри в България, другите са в София, Пловдив, Варна и Бургас. На 25 октомври 1947г. прозвучава първият концерт на най-младия държавен оркестър в страната. Започва активна концертна дейност с богат репертоар и гостуващи музиканти-певци и изпълнители в много градове на региона и страната. Десетки диригенти на оркестъра дават своя професионален и творчески принос в развитието и утвърждаването му след Стефан Вачев, който остава ръководител на оркестъра до 1954 г. - Никола Иванов, Николай Тонев, Давид Недялков, Димитър Русчев, Филип Ламбев, Иван Бакалов, Димитър Карагьозов, Събка Геновска, Асен Марков, Петър Швертнер, Аспарух Лисов. На 1 октомври 1971 г своя първи концерт в Разград дирижира Георги Чемширов, учил цигулка при семейство Емил Камиларов и Дина Шнайдерман. От 1979 г той става главен диригент на оркестъра, а втори диригент е младият разградчанин Красен Иванов. С дейността на Георги Чемширов са свързани голяма част от успехите и утвърждаването на Разградския симфоничен оркестър в най-новия период от творческия му път. През този период в дейността на оркестъра се открива нова страница - провеждането на Музикалните дни "Димитър Ненов" от 1977г. Тези музикални празници са посветени на видния български пианист, композитор и архитект, роден в Разград, професор Димитър Ненов/ 1902-1951/. От 1995 г се провежда и Национален конкурс за млади пианисти "Димитър Ненов“, който се предшества от седем творчески срещи на младите пианисти. Родната къща на пианиста в Разград е превърната в музей с камерна концертна зала. През 1964г, заедно с още четири оркестъра в страната, симфоничният оркестър в Разград е съкратен. Но делото му не загива. През 1967 и 1968г, Стефан Вачев го възстановява отново като щатен духов оркестър към читалище "Развитие" и е негов диригент. От духов оркестърът става отново симфоничен и преминава към Община Разград като един от най-изявените културни институти. Принос в музикалното дело в града е новооснованият от диригента Вачев през м. октомври 1967 г. разградски младежки симфоничен оркестър, който е третият в страната след София и Русе. През април 1992г. в Разград се ражда филхармонично общество, а на 10 ноември същата година е възстановена Разградска филхармония, която през 2001 приема името "Проф. Димитър Ненов". През последните години филхармонията осъществява богата концертна дейност в страната, гостувания на изявени български и чуждестранни изпълнители, както и участия в Гърция, Турция, Швеция. С оркестъра концертират неведнъж изявените разградски цигулари Васко Иванов и Ваня Миланова, които разнасят музикалната слава на България по света. Със званието "Почетен гражданин на град Разград” е удостоен главният художествен ръководител и диригент на Разградската филхармония- Георги Петров Чемширов на 27 януари 1997г. А на 28 януари 1999г, именитата, световноизвестна разградска цигуларка-Ваня Йосифова Миланова, която живее в Лондон, също е удостоена с това почетно звание.
Хорово дело в Разград
Историята на хоровото дело в град Разград започва със създаването на църковния хор непосредствено след Освобождението на града /28 януари 1878г./ За първи път многогласно църковно пеене разградчани чули от руснаците, които при тържествени случаи са устройвали църковни служби с участието на хорове от бойните части. Това създало предпоставка за възникване на хоровото дело в Разград. Основоположник на църковното хорово пеене в града е Павел С. Каракулаков, чийто род е от с. Шипка, Казанлъшко. Роден 1861 г. в Болград, Бесарабия, където завършва известната Болградска гимназия през 1878 г. През ваканцията същата година пристига в освободения Разград, където става учител по математика, но заедно с това ограмотява музикално децата по учебния предмет "нотно пеене" и въвежда т.нар. "цифрена нотна система". С подбрани ученици от основното и класното училище, за кратко време създава църковния хор от 20-24 хористи. Първата негова изява е през 1878 г, участвайки в празничната литургия на храма "Св. Николай". Павел Каракулаков развива и театрална дейност, става един от възобновителите на читалище "Съгласие", преименувано по негово предложение в "Развитие" Продължител на просветно-музикална дейност на Павел Каракулаков е украинецът-цигулар Алексей Владимирович Шулговски /1863-1926/, който през 1884 г. идва в Разград като първия учител специалист-музикант в петокласното окръжно училище с директор Анание Явашов и остава до 1891г. През този период подбира за църковния хор, който дирижира и наброява 25-30 хористи, певци на възраст от 12 до 26 години. Репертоарът включва църковни и светски песни. Гостува в други градове на страната. А. Шулговски остава в музикалния живот на Разград и като създател на първия следосвобожденски любителски оркестър, както и в страната като учител, диригент и музикален фолклорист във всички градове, където по-късно е живял. След него за учител през учебната 1895/96 г. е назначен разградчанина Николай Теодоров. Завършил Пражката консерватория, той притежава висока музикална култура като музикант-цигулар и композитор. Успява да формира добър църковен хор и създава граждански мъжки хор от учители и младежи-любители. Умира млад, след тежко боледуване. След него, ръководител на църковния хор, състоящ се от 40 хористи, става Максимилиан /Максим/ Димитров Стоянов /1867-1940/- разградски музикален педагог. Учил в Априловската гимназия - Габрово, където получава средно образование. Става учител в родния си град и повече от 30 години от своя живот е отдаден на музиката. Свири на флейта, пиколо и цигулка, участва като цигулар и диригент на камерния читалищен любителски оркестър. Голям е приносът му като един от най-авторитетните учители по цигулка в града. Църковният хор съществува до 1904 г, когато се създава певческото дружество "Железни струни". На 23 април 1904г. група младежи любители-музиканти се събират и обмислят създаването на певческо дружество, което се учредява на 1 май 1904 г., наречено "Железни струни". Основателите са 28 /19 служители и работници и 9 ученици/. Избрано е настоятелство в състав: председател - Александър Чакъров, Марко Сапарев- подпредседател, секретар - Страшимир Стоянов, касиер- Борис Шалварджиев, библиотекар-домакин- Неделчо Николаев и управител /диригент/ на хора Коста Бърнев /1886-1915/. Новосформираният мъжки четиригласен хор, освен светски изпълнява и функциите на църковен хор. Хорът става смесен, състоящ се от 70-80 жени и мъже, който изнася своя първи концерт на 20 януари 1907 г. До 1915 г. хорът е дирижиран от Коста Бърнев, роден в Разград, син на известния разградчанин Бърни Бърнев и брат на създателя на симфоничния разградски оркестър-Илия Бърнев, който се отличава като добър организатор, педагог и диригент. Участва като подпоручик о.з. в 19- пехотен полк през Балканската война, където в боевете край Люлебургас е тежко ранен и умира едва 29 годишен. След смъртта му хор "Железни струни" се ръководи от няколко диригенти, които полагат усилия за съживяване на дейността му. Периодът 1915-1934 г е вторият период от живота и творческата дейност на певческото дружество. През 1919 г Стефан Вълчев създава независим и постоянен църковен хор, който ръководи 17 години, като привлича хористи от хор "Железни струни". Роден в Разград 1867 г., като ученик пее в първия църковен хор. Учи във Варна и София, където участва в църковния хор на църквата "Св.Неделя". След завършване на образованието си пее в светски и църковни хорове във Варна. Дирижира църковните хорове в Шумен, Плевен и Търново, а след пенсионирането си и този в Разград до 01 юли 1936 г. В годината 1921, съвместно с оркестъра, в града е подготвена първата в Разград оперета “Царският пуяк” от Бордев. Периодът 1934-1955 г е третият период от дейността на хора, под диригентството на Евстати Димчев,ученик на Илия Бърнев. От 1936 г хор "Железни струни" става и църковен и започва да пее отново в разградската църква като на диригентския пулт в църквата застава Евстати Димчев. От 1939 до 1943 г църковният хор е дирижиран от Илия Бърнев, роден в Разград през 1889 г. Учи в Киевската и Московската консерватории. През Първата световна война е мобилизиран. След войната става хормайстор и диригент на оперетния "Свободен театър" в София. В Разградската гимназия е назначен за учител по музика, където престоява 27 години. Тук изгражда ученически хор и духова музика, ръководи хор "Железни струни " и църковния хор, а през 1922 дирижира първия концерт на създадения от него Разградски симфоничен оркестър-венецът на неговия творчески живот. Едни от най-добрите му възпитаници - Евстати Димчев, Райчо Василев Радев /1919-1987/ и Димо Халачев стават диригенти на църковния хор. От 1943 до 1945 г хорът е дирижиран от Георги Иванов Вачев, а от 1945 до 1948 г отново диригент става Евстати Димчев, от 1949 до 1952 - Георги Попйонков Генчев,а от 1953-1954 г - от Райчо Василев. От 1960 г до смъртта си- Димо Трифонов Халачев/1929-1989/ е щатен диригент на хор "Железни струни", а 1954-1955 г ръководи и църковния хор. За неговата дългогодишна диригентска творческа дейност е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на град Разград" на 28 януари 1999 г. От 1955 до началото на 1958 г, диригент е Борис Филков Атанасов. Като добър нотописец той прави множество преписи на църковни и хорови произведения. Съставя голяма партитура от избрани песнопения, която дарява на църквата. През 1994 г църковният хор от 24 хористи, става смесен четиригласен, с диригент Красен Любомилов Иванов, който от 1995 дирижира и смесеният хор "Железни струни". През 1914 г. се заражда идеята музикалното дружество “Железни струни” да построи свой дом. Първото дарение от 14 златни наполеона / 280 франка/ дава Димитър Петров Бъчваров, роден в град Трявна през 1869 г, който през 1897 г в Разград създава семейство и остава до края на живота си. Развива свой бизнес. Без да е певец, той е избран за председател на създаденото певческо музикално дружество “Железни струни”. Идеята за строителството угасва по време на войната. Едва през 1930 г се подема отново тази инициатива и започва набиране на дарения за реализирането й. Бъчваров закупува със свои средства сградата на бивш евангелистки дом и я предоставя на музикалното дружество. Заради щедростта му този родолюбив българин е награден с орден “За човеколюбие” и благодарните хористи наричат дома “Димитър и Екатерина Бъчварови” и техните бюстове са поставени на видно място в него дълго време. Проектът е готов през 1938 г. и през 1940г. Музикалният дом в Разград е построен. Открит е на 5 май 1940г., където и до днес тази красива сграда приютява хор "Железни струни". Разградският смесен хор “Железни струни” към читалище “Развитие” е носител на орден “Кирил и Методий”- І степен, присъден по случай неговата 60 годишнина през 1964 г. Лауреат е от всички прегледи на любителското хорово изкуство в нашата страна през 1969, 1974, 1978, а през 1979г. завоюва званието “Представителен”. През 1975г получава високото отличие “Златна Фортуна” на Втората полифонична среща в град Фано - Италия. 1990г диригент на хора става Георги Младенов. През м. юни 1991г., под диригентството на Димчо Рупчев е концертното турне във Франция. През м. ноември 199 г. е успешното концертно турне в Белгия и Франция, когато е подписана Хартата за приятелство между Разград и Шалон ан Шампан. През м. май 2000г. хорът печели втора награда на Четвъртия национален преглед на църковно-славянската музика “Златен ек от златния век” в град Велики Преслав. Хор “Железни струни” осъществява успешни гастроли в Русия, Унгария, Германия, Италия, Франция, Белгия, Македония. През м. май 2001 г. Разград е домакин на организирания хоров празник “Здравей хилядолетие”, в който участват освен него и хорове от Шумен, Русе и Търговище. През м. юли същата година, Разградският хор участва във фестивал-конкурса в град Превеза - Гърция, от където се завръща със сребърно отличие в категория “ смесени хорове”. Взема участие в празничния концерт през май 2003 г в зала “България” -София. Последната международна изява на хора е през юни 2003 г. в Италия, където участва в Х Международен хоров конкурс “Орландо ди Лассо“, от където се завръща със спечелен бронзов медал. Днес хор “Железни струни” със своята 100-годишна история е най-представителната певческа формация на територията на Разградска област, която наред с оркестровото дело, пази живи и предава за поколенията музикалните традиции на Разград, Разградският хор принадлежи не само на музикалния живот на града, но и на българската музикална култура, на певческия авторитет на България. На 21.05.2004 в залата на новия театър, с тържествен концерт са отбелязани 125 години хорово пеене в Разград и 100-годишнината от основаването на хор “Железни струни”.
Капански ансамбъл "Разград"
Държавният ансамбъл за народни песни и танци "Лудогорие" има богата художествено-творческа история и професионално признание на наши и международни сцени. Първите стъпки са направени през 1966г. в Разград. Към Профсъюзния дом на културата с директор Петранка Дацкова-Луканчевска е изграден хор и оркестър за народни песни с диригент Райчо Василев и танцов състав с художествен ръководител Георги Стефанов, който през есента е заменен с Кънчо Върбанов. Новосъздаденият ансамбъл получава името "Капанци" дошло от наименованието на етнографската група "капанци", населяваща част от земите на Лудогорието в този край. Специфичният музикален и танцов фолклор на капанците служи за основа при изграждане репертоара на състава. Следват сезон след сезон на упорит труд и постоянство за достигане на високи творчески постижения в името на голямата цел - ансамбълът да се превърне в огнище на родолюбие и на българщината, и да разнася у нас и по света песенното и танцово фолклорно изкуство. Самодейците запяват първите капански песни обработка на проф. Николай Кауфман. Раждат се и първите ансамблови произведения- изпълнения с участието на хора, оркестъра и танцьори, по музика на изтъкнати композитори и хореографи. Започва усилена концертна дейност на Капанския ансамбъл. Първият концерт е изнесен на 24 април 1967 г в с. Осенец, Разградско, а през м.май- в театралната сцена, където разградчани бурно аплодират изпълнението на самодейците. През м. юни за първи път Българска телевизия излъчва изпълнения на танцовия състав. В рамките на зоновия преглед на Деветия световен младежки фестивал е изнесен първият концерт в друг окръг- град Варна. Първото турне на ансамбъла е до град Видин същата година. Постепенно нараства броят на концертите и участията. През 1968 г са изнесени 18 концерта. Усилията се насочват към подготовката за участие в Третия републикански фестивал на художествената самодейност, където в заключителния етап ансамбълът завоюва два сребърни медала. През 1970 г се реализира първото задгранично турне в побратимения на Разград град Сомбатхей- Унгария, през 1972 г- в Жиар над Хрон- Чехословакия, 1973 г.- в Загреб- Югославия, 1974г- в СССР. През 1971г за главен художествен ръководител и диригент е назначен Александър Христов, което е начало на нов етап в творческото развитие на Капанския ансамбъл. Създаден е щатен оркестър от народни инструменти, ансамбълът преминава на финансиране към Окръжния народен съвет-Разград. Поради спецификата на своя репертоар ансамбълът придобива самостоятелен облик. Създават се високохудожествени произведения от местния музикален и танцов фолклор. Раждат се прекрасните произведения "Капанци" - музика Николай Кауфман, хореография Иван Донев, "Пролетни песни и танци" - муз. Кирил Стефанов, хор. Кирил Дженев, "Мъжки капански танц"- муз. Александър Христов, хореография Кирил Дженев и др. Участието в ІV-я републикански фестивал на художествената самодейност през 1974 г донася на Капанския ансамбъл лауреатско звание и става носител на три златни медала, за което е и участието в гала-концерта. Десетият международен фестивал в град Бургас дава възможност за нова творческа изява на разградския ансамбъл. След фестивала за помощник-диригент на хоровия състав е назначена Мария Цветкова, която обогатява неговия репертоар. В Сомбатхей 1975 г Капанският ансамбъл участва с хор и оркестър в Международния хоров фестивал "Бела-Барток", където получава ласкавите отзиви на унгарските специалисти и публиката. В Третия международен фестивал "Добруджански дни", ансамбълът получава правото да представи страната на Осмия международен фестивал "Картагенски дни" в Тунис, където участват състави от 20 страни. Кулминация е официалното представяне в древноримския амфитеатър в Картаген. Журито дава най-високата оценка на българите от Разград. Ансамбълът се завръща със златен медал и първа награда за солиста Георги Николов. Още едно сериозно представяне на ансамбъла - Първия фестивал на лауреатите на международни фестивали в Благоевград. Удостоен е с награда за участие във фестивала "Пирински чанове", получава почетния знак на фестивала и грамота. За десетгодишнината от създаването на Капанския ансамбъл са налице трайни художествени постижения и активна концертна дейност. Репертоарът му включва над 50 заглавия, заслуга на всички самодейци и художествени ръководители. За диригент на оркестъра е назначен през 1976 г Борис Белчев. Поставят се все по-амбициозно в творчески план произведения - сюити. Капанският ансамбъл става един от най- изявените фолклорни ансамбли в страната. През 1977г участва в Третия международен фестивал в град Шалон ан Шампан-Франция, където са очаровани от високата класа на българските изпълнители- танцьори, певци и музиканти. От 1977г хореограф на ансамбъла е Румян Занев. Раждат се нови творби от местния музикален и танцов фолклор, главно по музика или обработка на Александър Христов, нови виждания и амбициозни стремежи към репертоара на ансамбъла от неговите ръководители. 1977г е плодотворна в развитието на състава, донася му 4 златни медала и званието "Лауреат на петия републикански фестивал на художествената самодейност", както и участие в концертно турне в Ирак. Венец на дългогодишната дейност на самодейците е получената най-голяма награда "Златната брадва" от Дванадесетия международен фолклорен фестивал в Закопане- Полша, където участват 22 състава от 16 страни, с впечатляващото изпълнение на композицията "Лудогорие". През 1980г, за диригент на оркестъра е назначен Добромир Донев. Реализирани са нови художествени произведения. Успешно се представят разградските танцьори на националния конкурс за камерни танци през 1981 г. в Горна Оряховица с танца "Любовта на ратая". Авторите на танца получават първа награда за музика и трета награда за хореография. А през 1984 г на същия конкурс с танца "Спомен" Румян Занев е удостоен с първа награда за либрето, а Добромир Донев получава трета награда за музика. През 1981 г Представителният капански ансамбъл участва в канцертно турне в СССР, а следващата година-в Първия международен фестивал без конкурсен характер, в Канада - в градовете Кингстон и Дрюмондвил, където участват 8 страни, а неговите концертни изяви по време на фестивала са 33. В израз на уважение, кметът на Дрюмондвил връчва на Разградския ансамбъл почетния знак на града. За изключително високи художествени постижения, Комитетът за култура удостоява със специалната награда Капанския ансамбъл за народни песни и танци през 1982 г. Разраства се концертната дейност след тази година. Реализират се турнета в Унгария, Турция, Франция за участия в международни фестивали, откъдето Капанският ансамбъл винаги се завръща с награди. Постигнатите успехи дават основание през 1986 г самодейният Капански ансамбъл да прерасне в Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Лудогорие”, под ръководството на главния художествен ръководител Александър Христов, хореографът Румян Занев, диригентите Добромир Донев и Мария Цветкова. Първата голяма изява на държавния ансамбъл е в Международния фестивал на народните изкуства в град Нант-Франция през 1987, където изнася 14 концерта в различни градове и едночасов самостоятелен концерт предаван по Френската телевизия. Успешно участва в Дните на българската култура в побратимения град Нойбранденбург-Германия. Най-новата репертоарна програма на ансамбъл "Лудогорие" е отворена за фолкбалета, фолкджаза, дискофолк и градския фолклор, с оргинални хореографски решения при танцовите изпълнения. За своята дългодишна история ансамбълът е изнесъл повече от 2000 концерта, с репертоар включващ над 160 заглавия, 50 записа в Българско радио, 6 филма с Българска телевизия, издадена е дългосвиреща грамофонна плоча и два компактдиска, провежда широка образователна програма. За своята дългогодишна творческа дейност като главен художествен ръководител, музикант и композитор Александър Нейков Христов е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Разград" на 27 януари 1997г. А 2003г главният художествен ръководител на ансамбъла-хореографът Румян Занев става лауреат на най-високото отличие на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България- "Кристалната лира" за цялостно творчество.
Читалищно дело
В Община Разград функционират 22 читалища във всяко населено място, от които две са в град Разград.
Народно читалище "Развитие" е едно от първите български читалища, основано в края на 1869г. Основоположник става бележития възрожденец - учител и книжовник, известен български общественик - Димо Вълчев Хранов /1846-1915/. На 26 януари 1870г вестник “Македония” съобщава в кратка дописка за голямото дело-основаването на читалище в град Разград. Димо Хранов е получил солидно образование, 18 годишен учителства в родния град Лясковец, откъдето пристига в Лудогорието. Учителства две години в с. Пороище, от където разградската общественост го привлича за главен учител през есента на 1869 г., заради неговите прогресивни и напредничави идеи. Оставя незаличими следи в образователното дело на града. Още с идването си в Разград започва да агитира обществеността за създаване на местно читалище, което да се превърне в център за културно-просветна дейност в града и окръга. И учредяването става факт. На учредителното събрание присъстват 12 човека измежду най-видните местни граждани. Избраното първо читалищно настоятелство на разградското читалище е в състав: Димо Хранов-председател /през периода 1869-1871 г./, членове - Никола Димитров /книгохранител/, Петър Икономов /писар/, Стефан Михов /съкровищник/ и съветниците: Димитър Стоянов, Саул Велинов, Христо Нойков, Гани Иванов Арабов, Кънчо Жеков. Официалното откриване на читалището става през м. февруари 1870 г. През периода 1869-1879 г читалището се именува “Съгласие”, а от 1879 е преименувано на “Развитие”. Чрез читалището Димо Хранов развива активна народополезна дейност. Полага грижи за привличане и квалифициране на учителите, организира провеждане на периодични сбирки да обсъждане проблемите и подобряването на образованието в града и региона. Приета е обща програма за всички училища и първия “Устав на българските училища в Разградското окръжие”. Назначен е първия надзорник / инспектор / на училищата. През м. август 1871 г учредява, на свиканата учителска сбирка, първото учителско дружество “Просвета”, което става радетел за националното пробуждане на хората от този край и осъществяване на учебно-възпитателните цели. По предложение на Д.Хранов, читалището раздава на бедните ученици от селата учебници, привлича да се учат безплатно в градското класно училище ученолюбиви селянчета, които след завършване на своето образование стават учители в родните села. По негова инициатива на годишните изпити в селата се изпращат представители на градското читалище, които имат отношение към учебното дело. Димо Хранов полага много усилия за укрепване на разградското читалище. Става инициатор на първото театрално ученическо представление, а по-късно и на театралното дело в града, където се проявява не само като артист и режисьор, но и като драматург. Подпомага и подготвя създаването през 1870г на първото женско дружество в Разград, воден от своите напредничави за времето идеи за еманципацията на жената, които се проявават и в откритите от него първи селски девически училища в региона в селата Полоище и Благоево през учебната 1870/1871 г. През своята народополезна дейност в Разград, Димо Хранов непрекъснато работи като главен учител и председател на читалището, оглавява целия културен живот в града и окръга. Под негово ръководство е организирана първата читалищна библиотека, която се завежда от нещатен библиотекар и това е Борис Аврамов , наричан тогава “книгохранител”. В създадената читалня са предоставени на широк кръг читатели получаваните по абонамент всички легални вестници, списания и доставените книги. На изнасяните по това време първи публични сказки, уредени от него, един от желаните оратори е Димо Хранов. През своя житейски път той се изявява и като теоретик-книжовник. Неговата книжовна дейност е високо оценена и е избран през 1881 г за дописен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, а през 1884 г - за действителен член /сега академик/. Напуснал Разград, той никога не го забравя и продължава да поддържа връзки с културни дейци от града. Допринася много за отпечатването на издадения за първи път в страната юбилеен сборник по случай 35- годишнината от основаването на първото разградско читалище и сам написва три материала, поместени в него. Най-ценни са неговите “Спомени за основаването и дейността на първото българско читалище “Съгласие” в Разград”. През м ноември 1904 г. участва в тържественото събрание, където новосъздаденото певческо дружество “Железни струни” изнася своя първи публичен концерт. Димо Хранов е провъзгласен за “почетен председател на читалището”. Неговите заслуги за просветната, читалищната и културната дейност в разградски регион са оценени от признателната общественост, за което е удостоен със званието “Почетен гражданин на град Разград”. Започналата подписка за набиране на средства за читалищен дом завършва успешно. Чехът Ян Буфа изработва плановете и през 1890 г. читалището вече има свой дом. През 1951г. е построена нова читалищна сграда, на мястото на старата, в която е настанена библиотеката и киното. В продължение на три десетилетия, разградското кино “Развитие” съществува като читалищно, а през 1952г. става държавна институция и продължава да се помещава в същата сграда. През 1956г. е завършен читалищният театрален салон, в който и до днес се играят театрални представления и се ползва от местния театър. В Детската музикална школа към читалището се обучават около 150 ученика на различни музикални инструменти, към нея са открити естраден оркестър, детска вокална група, група за народно пеене, акордеонен състав. През 1960г. започва да функционира първата в града читалищна школа по чужди езици, отначало по френски език, а по-късно около 300 деца изучават английски и немски език. През 1975 г се създава балетната школа, която и сега радва разградската общественост с изпълненията на младите балерини. Към читалище “Развитие” функционират и развиват богата и многообразна творческа дейност колективи за любителско творчество: смесен хор “Железни струни”, състав за стари градски песни “Блян“, състави- за художествено слово и класически танци, турски фолклорен ансамбъл “Разградски хубавелки”. В съвременната история на читалищното дело, през 2002г. по Проект “Читалища” с изпълнител Министерство на културата, е създаден Център за информация и обучение, където в компютърния кабинет придобиват умения за работа със съвременните технологии ученици и граждани. За своята дългогодишна културно-просветна дейност Народно читалище “Развитие” в град Разград е наградено от Президиума на Народното събрание с орден “Кирил и Методий” -І степен, по повод отбелязване на неговата 90 годишнина.
Читалище “НАПРЕДЪК”
В Разград, на 17 ноември 1901г., се взема решение за откриване на читалище в градския жилищен квартал “Добровски”, за което се чувства остра нужда, поради отдалечеността на този район от центъра /в Държавен архив -Разград е запазен протокол № 1 с това решение/. Инициатор на това дело е учителят Цани Генчев и още 17 негови съкварталци, между които Богослов Иванов Добрев, Георги Бонев Пулов, Георги Тонев Джебаров, Димитър Иванов Халаджов, Иван Димов Колев, Костадин Манев и др. Приет е Устав и Правилник за вътрешния ред на читалището. Учредителният протокол е одобрен от Министерството на просвещението със заповед №1 /2 януари 1902 г/. Още същата година към читалището се записват около 50 човека и на годишното събрание е избрано читалищно настоятелство, с първи председател -Димитър Иванов Халаджов . Поради липса на собствена сграда, до 1914 г читалището се помещава в една от стаите на Доброшкото училище, сега СОУ “Христо Ботев”. Купуват се книги, вестници и списания. Организират се утра, четене на глас заради многото неграмотни, изнасят се представления като “Стефан Караджа”, “Васил Левски”, “Многострадална Геновева” и др. Първите актьри-любители са Димитър Ив. Халаджов, Илия Донев Хорозов, Иван Димитров Калев и др. Женските роли са играни от мъже, поради несъгласието на старите хора това да правят девойките. През следващите години читалищните членове стават около 30. По време на Балканската война / 1912-1913 г/ читалището обезлюдява, а през Първата световна война преустановява своята дейност. През този период се избира временно настоятелство, от хора негодни за военна служба с председател Георги Атанасов и секретар-касиер - Иван Стоянов Халаджов. След края на войната, завърналите се живи съкварталци имат още по-голям ентусиазъм за просвета и култура. Нараства броят на читалищните членове и достига между 100-200. През 1922г. Управителният съвет на читалището взема решение да се изгради голяма читалищна сграда с театрален салон и просторна библиотечна читалня. Театралната читалищна дейност и други форми на културно-масова работа се засилват чувствително. Събраните средства се внасят във фонда “ Построяване на читалищна сграда”. За първи път в театралната самодейност се включват и жени от квартала-девойките Стояна Димова, Стояна Кьосева, Керана Димова. Играят се пиесите “Службогонци”, “Хъшове”, “Женитба” и др. Общината отчуждава дворното място на Занко Димов Занков, дарява го на читалището и го оземлява с 38 дка ниви. Със събраната сума от 400 000 лева започва строежът на новата сграда, който спира след 9 юни 1923 г. за пет години. През 1928 г Асен Христов Камбуров и Иван Аврамов стават инициатори за доизграждане на читалищната сграда /без салона/. Със събраните средства чрез предприемачите Стефан Калчев и Петър Карадимитров през 1934г. е взето решение строежът да продължи като започва набиране на средства от дарения и мероприятия. С протокол №3 /18 май 1942г/ се провъзгласяват благодетелните членове Любка и Георги Торлакови, които даряват на читалището сумата от 5000 лева и портретите им са поставени в сградата. След поредното прекъсване, строежът се подновява през 1947 г с изграждане на читалищния салон. Още с откриването на читалищната дейност започва да функционира и библиотека. Започналото изграждане на сградата през 1922 завършва 1935г., когато в самостоятелно помещение се настанява читалищната библиотека с читалня. Днес библиотеката притежава книжен фонд над 17 хиляди библиотечни документи, който през годините на развитието й е достигал и до 33 хиляди. И днес кварталната библиотеката към читалище “Напредък” предоставя своите услуги на ученици и съкварталци, които по традиция обичат и активно ползват библиотечната заемна и читалня. Читателите се обслужват от един щатен библиотекар към читалището. Доброшкото Читалище “Напредък” е център на културно-просветна дейност, която организира и до днес със съдействието на разградската земеделската кооперация “Напредък”. Основната насока на дейността е свързана със съхраняване за поколенията фолклорното богатство на местното население и участието на живеещите в този градски квартал-млади и стари-в предаване на народностните традиции и обичаи. От 1995 г. читалищното настоятелство се председателства от доктор Гечо Жеков- лекар. Към Читалище “Напредък” функционира Фолклорна музикално-танцова формация, в която любители-самодейци от детска до преклонна възраст изучават и разпространяват сред населението на града, областта, страната и на международни сцени фолклорното богатство на разградския край. Формацията включва шест състава с участници от различни възрасти: Школа по народни танци - с 40 деца до 8 годишна възраст с художествен ръководител Илонка Занкова, създадена през 1967г.; Детски танцов ансамбъл “Капанче”- основан през 1961г с 32 на брой ученици от 9 до 14 годишна възраст от ОУ “Христо Ботев”/сега СОУ”Христо Ботев”/ и ОУ “И.Тургенев”. Първи художествен ръководител на състава е Мильо Колев, с последователи Здравко Занков, Йордан Алексиев, Димо Николов и настоящ хореограф Илонка Занкова. Съставът има в своя репертоар над 20 танцови постановки. Гостувал е с успех в Полша, Македония, Турция, Франция. Ансамбъл “Капанче” е носител на орден “Кирил и Методий” -ІІ степен и на награди от участия в различни български фестивали. От участието си в Детския фолклорен фестивал “Децата на България танцуват - Разград 2003” е удостоен с втора награда за изпълнение, втора награда за авторство получава хореографът Илонка Занкова и І-ва награда за музика към танц -дългогодишният разградски музиковед Йосиф Миланов. Средношколски танцов състав, създаден през 1963 г. съвместно с ТАМ “Щандор Петьофи” /сега Професионална техническа гимназия/, с първи ръководител Ангелина Арабова. Сега съставът наброява 30 средношколци, а художествен ръководител е Здравко Занков; Фолклорен танцов ансамбъл “Разград” - младежка формация с 40 участника, създадена през 1956 г. с първи художествен ръководител Никола Стоянов. От 1967г до днес ръководител на ансамбъла е известният разградски хореограф Здравко Неделчев Занков, които от 1965 г. предава своите знания в областта на танцовото изкуство и за постигнати творчески успехи е награден с орден “Кирил и Методий”. Тази формация е постигнала най-високи творчески резултати през годините от създаването й. Репертоарът на ансамбъла включва над 40 танцови постановки, музикални пиеси /оркестрови и солови изпълнения/. Изнесени са над 2500 концерта. С много голям успех са гостуванията на Фолклорен танцов ансамбъл “Разград” в над 20 държави от Европа, Азия и Африка. Много награди и отличия има вече в своя архив тази формация, някои от които са : орден “Кирил и Методий” І-ва степен през 1981 г. за активна творческа дейност, по случай 25-годишнината от създаването му; носител е на Диплом и медал за високи художествени постижения на Министерството на културата на Германия-през 1975 г. от участие в състава на първата културна делегация на Разград в побратимения германски град Нойбранденбург; участва през 1973 г в състава на първата културна делегация в побратимения на Разград град Орел, Русия; носител е на две първи награди за хореография и оркестрово изпълнение от фолклорния конкурсен фестивал в Тунис “Картаген” през 1981 г.; участва и във фолклорен фестивал в Алжир. Ансамбъл “Разград” е участвал във всички национални фестивали на художествената самодейност и е носител на златни медали. Носител е на Кристалната купа и Голямата награда от Националния конкурс “Коледно надиграване Варна-94”. През 2003 г ансамбълът печели сертификат на българската секция на СИОФФ /Съвет на организаторите на международни фестивали за фолклор и традиционни изкуства/- София за участие в организираните международни фестивали от тази организация. Колектив за изворен фолклор- създаден през 1956 г от Димитър Машев. Колективът включва 20 самодееца, а негов ръководител е Пламен Панев; Представя обичаи на местния капански фолклор пред населението на Разградска община и други населени места от страната, участва редовно на събори и фестивали на изворното народно творчество. Болшинството от представленията на този колектив са филмирани от Българска телевизия. Професионален оркестър с народни инструменти - от 1956 г. съществува като самодеен. От 1982г оркестърът е професионален с 8 квалифицирани инструменталисти и ръководител Йосиф Миланов, а от 1987 г негов ръководител е Пламен Панев.
Прочетена 2148 пъти
UNDP
Сайтът е изработен с финансиране от UNDP по програма „Глоб@лни библиотеки – България”
Грантова схема за финансиране на иновативни проекти – 2013.
Global LIb