Поетични хоризонти

Оценете
(1 глас)

Предстои Девето издание на Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката”. Организатори на проявата са Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” – Разград, Община Разград, Съюз на българските писатели. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени тържествено на 14 ноември 2013 г. Предлагаме ви откъс от статията на Дулинко Дулев: „Станка Николица Спасо-Еленина и Разградските поетични празници”.

 

„През 1932 г. в бр.512 на „Вестник за жената” Петър Динеков възкликва:

„Коя е тая млада и чудна жена – Станка Николица, смела будителка, вдъхновена и бодра апостолка на женското движение във време на робството, на ужаси, на нещастия и беди?

Историята мълчи!...”

Историята все пак проговори чрез десетките български литературоведи и публикации и разградчанката Станка Николица Спасо-Еленина отдавна не е нито забравена, нито неизвестна.

Без да правим обзор на написаното за нея, защото то вече никак не е малко, ще се спрем на разградската инициатива за организиране на поетични празници, която до голяма степен предизвика нов интерес и даде своя съществен принос за допълване и обогатяване на вече известното с нови факти. И ако не се доказа, че Станка Николица е първата българска поетеса, то поне й отреди подобаващо се място в българската история като първа българска преводачка и писателка, родоначалник на българското женско движение за равноправие и просвещение.

Литературните празници „Поетични хоризонти на българката”, които започват в Разград през 1975 г. имат вече осем издания. Идеята и първоначалната инициатива за тях е на известния разградски общественик Ангел Попов (Гришата), внук на видното българско семейство възрожденци Станка Николица и Никола Икономов (Жеравненеца). Приема я присърце тогавашната завеждащ сектор „Култура” в Окръжен народен съвет – Разград – Петранка Дацкова, а „кръстник” е разградският журналист Радослав Райчев.

Литературните празници „Поетични хоризонти на българката” са създадени във връзка с отбелязване на 140-годишнината от рождението на Станка Николица Спасо-Еленина, с цел излизане от анонимност и прослава на тази почти неизвестна на българския народ възрожденка – първата жена в българската литература, която използва мерената реч за изразяване на своите мисли. Същевременно да се даде приоритет на жената като творец и като обект на поезията.”

  • poetichni-horizonti_1
  • poetichni-horizonti_2
  • poetichni-horizonti_3
  • poetichni-horizonti_4

Прочетена 1239 пъти
UNDP
Сайтът е изработен с финансиране от UNDP по програма „Глоб@лни библиотеки – България”
Грантова схема за финансиране на иновативни проекти – 2013.
Global LIb